Музей на бойната слава - Ямбол

Новини

160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА
ГЕНЕРАЛ ОТ ПЕХОТАТА СТИЛИЯН КОВАЧЕВ –
„ЧОВЕКЪТ, ЛИЧНОСТТА, ВОЕНАЧАЛНИКЪТ”

26.02.2020 г.
Автор: Музей на бойната слава

Генерал от пехотата Стилиян Ковачев е роден на 26 февруари 1860г. в гр.Ямбол. След този ден в непокорната махала Каргон, скромната къща на трудолюбивия ямболски майстор-железар Георги Ковача и съпругата му Димитринка се изпълва с благословия и рожбите им – Димитър, Панайот, Александър и Стефана, които огласят домът им с радостта и детска глъч.

Най-големият син Стилиян наследява от баща си огромната физическа сила и необичайно здравите му ръце. Никой не е подозирал, че той ще е бъдещ български военачалник, генерал от пехотата, гордост за своя роден град Ямбол и на България.
В родния си град Ямбол той  получава първоначалното си образование в училището на даскал Атанас Кожухаров, след което любознателният младеж продължава да се учи в гр.Сливен при известния даскал Димитраки Хаджииванов. Заедно с приятеля си Васил Хаджижеков, решават да заминат за Русия, за да продължат образованието си. Но по пътя ги нападат черкези – Васил е убит, а Стилиян успява да избяга, спасява се по чудо и се връща в Ямбол.

Ескалацията на революционния подем увлича 16-годишния младеж и със своите организационни качества той се налага като помощник на Георги Дражев председател на Ямболския революционен комитет. Юношата става негов доверен човек - разнася писма и предава нареждания до дейците в града и околните села. След разгрома на Априлското въстание Стилиян успява да се укрие от турските власти.
След Освобождението Стилиян Ковачев горещо желае да продължи образованието си. Баща му е против, защото иска неговият син да наследи занаята му, но майка му Димитринка настоява синът и да учи и тайно мечтае да го види учител. Изправен пред молбите на съпругата и сина си, бащата, макар и с неохота отстъпва.
Стилиян Ковачев напуска Ямбол  и се отправя към Пловдив. Постъпва в „Команда на волноопределящите се”, чиято основна задача е да подготви офицерски кадри за младата българска войска. През ноември 1878г. „Команда на волноопределящите се” се премества в София и влиза в състава на новооткритото Военно училище. След полагане на изпит Стилиян Ковачев е зачислен в старшия клас на училището, където се сближава със своя съвипускник Кирил Ботев – брат на Христо Ботев – и тяхната дружба продължава до края на живота им. На 10 май 1879 г. е произведен Първият випуск на Военно училище в състав 165 души, сред които и Стилиян Ковачев, който е произведен в звание подпоручик и става първият офицер от Ямбол.
Назначен за взводен командир в Учебния батальон на гарнизона в Пловдив. Като човек с военна подготовка преценява, че силите на източнорумелийската милиция са недостатъчни. Ето защо се включва активно в дейността на гимнастическите дружества в Източна Румелия.
Стилиян Ковачев полага големи грижи не само за военната, но и общообразователната подготовка на подчинените си. И по-късно, като генерал, той се отнася към войника преди всичко като към бранител на отечеството, който трябва да се уважава. От всеки набори си избира по няколко неграмотни войника, които ги учи да четат и пишат. Ограмотява много младежи, които стават предани и дисциплинирани воини.
Военните способности на Ковачев привличат вниманието на руските инструктори, които го подтикват да замине за Русия. Междувременно той продължава да изучава руски език и се увлича от математическите науки. В началото на 1882г. (вече поручик) без колебание се явява на конкурсен изпит за Николаевско военноинженерно училище, спечелва го и заминава за Петербург. В края на 1883г. след тежко заболяване се връща в България, но с обогатени знания.

През Сръбско-българската война (1885г.) командва 3-а пехотна хасковска дружина в боевете при Сливница, Цариброд и Пирот. През следващите години е началник на Канцеларията на Военното министерство (1886-1894г.), командир на 9-и и 12-и пехотен полк, на 5-а пехотна бригада, на 4-а (1905-1909г.) и 2-ра пехотна дивизия (1909-1912г.). В Балканската война (1912-1913г.) поема командването на Родопския отряд, с който освобождава Средните и Западните Родопи, навлиза в Беломорска Тракия и съдейства на настъпващия към Гюмюрджина Кърджалийски отряд.
На 15 декември 1912 г. е назначен за командващ 4-а армия, чийто войски водят тежки отбранителни боеве в района на Булаир и Шаркьой за ликвидиране на морския десант и спиране на противниковото настъпление (януари-февруари 1913). От 1 юни до 28 юни 1913 г. заема длъжността министър на войната и настоява да бъдат прекратени военните действия. Поради неразбирателство с правителството е отстранен от кабинета и командването. След Междусъюзническата война (1913г.) преминава в запаса (15 август 1913г.). По време на Първата световна война (1915-1918г.) е мобилизиран и служи в щаба на 2-ра пехотна дивизия (1915-1916г.) и като началник на Главно тилово управление на Действащата армия (1916-1918г.). В хода на войната е повишен в чин генерал-лейтенант (август 1917г.).
След демобилизацията се занимава с обществена и публицистична дейност. Издава книгите „Паметна пионерна книжка”, „Крепостна фортификация” и съдържащите по три части „военни съобщения” и „Строително изкуство”.
На 6 май 1936г.,  лично Негово Величество цар Борис III връчва на запасния  генерал най-високия орден „Св.Александър” I степен и го произвежда в звание генерал пехотата. Награждаван и с други ордени и медали, като военен орден „За храброст” - ІІІ ст. 2 кл. и ІV ст. 2 кл.

Генерал Стилиян Ковачев е  избран за председател на Ямболското културно-просветно дружество „Тунджа” в София, която поддържа най-преки контакти и връзки с обществеността на град Ямбол. Той е инициатор  и организатор на редица крупни обществено-културни мероприятия, като проведените през май 1936г. дни на Ямбол в София, посетени от 15 000 души.
Жизнения му път завършва на 11 юли 1939г., малко преди срещата му с неговият приятел генерал Андрей Блъсков пред хотел „България” в София, оставяйки име на доблестен и талантлив военачалник, голям и заслужил българин.
Заслугите на генерал Ковачев са признати с извисената всенародната почит. Избран за почетен гражданин на градовете - Ямбол, Банско, Гоце Делчев, неговото име носят улици в градовете – Ямбол (к-в Каргон, където е била родната му къща), София (к-в Драгалевци) и Разлог. През март 1943г. при откриването на жп линията Якоруда – Разлог, жп гара „Изток” е преименувана на „Генерал Ковачев”  по искане на населението. Доказателство за признателността към генерал от пехотата Стилиян Ковачев са и издигнатите паметници  в градовете Гоце Делчев и  Раковски.

Генерал от пехотата Стилиян Ковачев е син на онова паметно време на Възрожденската епоха. Човек, който е трудолюбив, родолюбив, обичащ  и имащ смелостта и доблестта да казва истината в очите. Личността му има усет за големите национални вълнения. Военачалникът записвал със златни букви името си при безсмъртните герои-войни, напълно заслужено, защото такива военачалници, които умеят наистина да побеждават, твърде рядко се раждат.


РАБОТНО ВРЕМЕ НА
„МУЗЕЙ НА БОЙНАТА СЛАВА” – ГР. ЯМБОЛ
ПО КОЛЕДНИТЕ И НОВОГОДИШНИ ПРАЗНИЦИ

19.12.2019 г.
Автор: Музей на бойната слава

От 22 декември 2019 г. до 1 януари 2020 г. включително, във връзка с извършване на годишна профилактика, няма да приема посетители, които могат да заповядат на 2 януари 2020 година.

Музейната колегия Ви пожелава да сте здрави, весели, засмени и от Бог благословени!

Светли Коледни и Новогодишни празници!


НАЧАЛО НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ПОДГОТОВКА НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ 9 И 10 КЛАС В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА ОТ ОБЛАСТ ЯМБОЛ ЗА ПЪРВИ УЧЕБЕН СРОК НА УЧЕБНАТА 2019-2020 ГОДИНА

24.10.2019 г.
Автор: Музей на бойната слава

Музей на бойната слава е домакин по задължителната подготовка свързани със задълженията на гражданите по отбраната на страната. За пета учебна 2019/2020 година на учениците в 9 и 10 клас от област Ямбол. Обучението се организира от Военно окръжие II степен – Ямбол и определените военнослужещи от военните формирования от гарнизона в Ямбол.

Учениците освен планираните лекции провеждат практически занятия по разглобяване и сглобяване на учебно оръжие и изпълнение на различни упражнения. В музея се запознават с наличната бойна техника използвана в българската армия. Изучават се сигналите за оповестяване при различни видове опасности, реда и индивидуалните средства за защита. Подготовката осигурява усвояването на знания, свързани със задълженията на гражданите по отбраната на страната, действията за оцеляване при кризи от военен характер, както и за мисиите и задачите на въоръжените сили.

На 24 и 25 октомври 2019г. се проведоха първите единни комплексни занятия на ученици от 9 и 10 клас от ЕГ „Васил Карагьозов” – Ямбол.  Лектори са майор Иван Бъчваров, капитан Тодор Донев, експерт Весела Георгиева от Военно окръжие II степен – Ямбол, както и офицери от Ямболския гарнизон. На 30 октомври на учениците от 9 и 10 клас на ПГ по ПСТТ„Н.Й.Вапцаров” – гр. Ямбол беше представен учебен автомат „Калашников” от лейтенант Иван Динев от в.ф.54100 – 20 самоходен артилерийски дивизион – Ямбол.

Предстоят да посетят музея и се проведат занятия с ученици от СУ ”Д-р Петър Берон” – гр. Болярово, ПГ „Св. Кл. Охридски” – гр. Елхово, ПГ ”Васил Левски” , ПГ по Хранителни технологии и туризъм, ПГ по земеделие ”Христо Ботев” , Спортно училище „Пиер дьо Кубертен” от град Ямбол.


„ПОЛЕТ В БЕЗКРАЯ”
ИЗЛОЖБА ПОСВЕТЕНА НА МАЙОР ГЕОРГИ АНАСТАСОВ

14.10.2019 г.
Автор: Музей на бойната слава

Преди 107 години на 16 октомври 1912 г. е бойното кръщение на младата българска военна авиация е извършено от пилота поручик Радул Милков /служил от 05.10.1911г. до 05.04.1912г. в 29 пехотен Ямболски полк/ и наблюдателя поручик Продан Таракчиев. Двамата летят със своя “Албатрос” над Одринската крепост, разузнават разположението на резервите и успяват да хвърлят две ръчни гранати над гара Караагач. Извършен е първият боен полет в историята на българската авиация, той е и първият боен полет в Европа.

Българските военнослужещи във военновъздушни сили на България с чест и достойнство изпълняват своите задачи и мисии. В миналото и настоящето българските летци оставят трайна диря в небето, което предлага особена среда и изисква особени качества.

Изложбата „Полет в безкрая” е посветена на майор Георги Анастасов /04.10.1978 - 09.06.2017г./, който е един достоен български офицер, отдал живота си на българските военновъздушни сили и военноморски сили.

Роден е в град Ямбол и още като ученик започва да мечтае да стане пилот. Тази негова мечта е породена от личността на неговият първи братовчед подполковник Христо Анастасов началник на отделение АТВ във в. ф. 32040 – Крумово. Началото на реализиране на своята мечта започва като се записва в школата по „Авиомоделизъм” към център за работа с деца – гр. Ямбол. Следващите смели стъпки са тренировки по парашутизъм в Ямболския аероклуб, а след това и безмоторно летене на летище „Бършен” край Сливен. През 1996г. изкарва курс по моторно летене на аероклубно летище в Монтана на самолет Zlin 526f Trener.

Завършва Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“  в Долна Митрополия, факултет „Авиационен” през 2002г. със специалност летец-пилот за военно въздушните сили. След завършването си майор Георги Анастасов е на кръстопът да напусне българската армия или да се преквалифицира като пилот на вертолет. Избира отново своята мечта да лети. Летец-пилот I-ви клас с над 600 пролетени часове на самолети L-13 Blanic, Zlin 526f, L-29 Delphin, L-39ZA Albatros и вертолети Ми-14ПЛ, Ми-17 и AS 565 MB Panter. Служил с отговорност и чест в състава на авиобаза „Каменец” и морска авиобаза „Чайка” – Варна. В своята военна кариера е преминал множество обучения и многократно е награждаван с грамоти, предметни награди и със знак „За отлична служба” – втора степен от Министър на отбраната на Р.България.

На 9 юни 2017г. при изпълнение на задача по време на тактическото учение „Черно море – 2017“  вертолет AS „Пантер“ – 565 MB пада в Черно море при което майор Георги Анастасов загива. Благодарение на действията на майор Георги Анастасов е спасен живота на двамата му колеги от екипажа. Майор Анастасов отлита завинаги в последния си полет в безкрая.

Изложбата „Полет в безкрая” е осъществена благодарение на  любезното съдействието на семейството, съученици, приятели и колеги на майор Георги Анастасов.  Посетителите ще могат да се запознаят отблизо с неговата личност чрез богатия документален и снимков материал предоставени от неговите родители, както и  личният му летателен костюм, парадна зимна и лятна униформа за ВМС, модел 2001г.. Благодарение на колеги  на майор Г. Анастасов от  3-та авиационна база – Граф Игнатиево  и съдействието на командира на военното формирование бригаден генерал Димитър Петров, дариха на музея противопретоварващ  и вентилационен костюм, херметичен шлем и кислородна маска с което изложбата е обогатена.

„Усещането за свободно движение в триизмерното пространство със скорости, многократни по-високи от тези на земята, е постигнато постепенно, плащало се е и продължава да се плаща с кръвта на отдадените на великата идея. Над 600 са загиналите при покоряването и защитата на родните пространства. Дълг на останалите живи е да разкажат, за да се помни от поколенията, призовани да продължат съществуването на нацията и да се прекланят пред духа на народа, на който принадлежат, да го подържат жив и да го обогатяват, за да има бъдеще за децата и внуците ни, а и за тези след тях.”

                                                                                                                                                            Полковник доц. д-р Димитър Недялков,
                                                                                                                                                            военен летец-пилот I-ви клас


Заповядайте на 16 октомври  от 13:00 часа на откриването на  изложба „Полет в безкрая” в залата за временни изложби на „Музей на бойната слава” – гр. Ямбол.


<< | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >>

ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ: