Музей на бойната слава - Ямбол

Новини

ЛЕКЦИЯ НА ТЕМА:
ГЕНЕРАЛ ОТ ПЕХОТАТА СТИЛИЯН КОВАЧЕВ –
„ЧОВЕКЪТ, ЛИЧНОСТТА, ВОЕНАЧАЛНИКЪТ”

28.02.2020 г.
Автор: Музей на бойната слава

Музеят на бойната слава в Ямбол кани всички жители и гости на града в мултимедийната зала на музея, където на Националния празник на България – 3 март, от 12:00 часа ще бъде представена лекция на тема: генерал от пехотата Стилиян Ковачев –„Човекът, личността, военачалникът”. Лекцията е посветена на 160 години от рождението на ген. Ст. Ковачев.ПОСВЕТЕНА
Лектор ще бъде Ива Панева – уредник  в„Музей на бойната слава” – гр. Ямбол, която ще представи родения в град Ямбол генерал от пехотата Стилиян Ковачев в три аспекта: Човекът, който е трудолюбив, родолюбив, обичащ  и имащ смелостта и доблестта да казва истината в очите. Личността, която има усет за големите национални вълнения. Военачалникът записвал със златни букви името си при безсмъртните герои-войни, напълно заслужено, защото такива военачалници, които умеят наистина да побеждават, твърде рядко се раждат.
Организатори на събитието са Община Ямбол, Музей на бойната слава – гр. Ямбол.
Ден на отворени врати от 10:00 до 16:00 часа.


ХXI МАСКАРАДЕН ФЕСТИВАЛ
„КУКЕРЛАНДИЯ” ЯМБОЛ 2020
27 ФЕВРУАРИ - 01 МАРТ

27.02.2020 г.
Автор: Музей на бойната слава

Музей на бойната слава – гр. Ямбол ще работи с посетители  с норма работно време от 8:30 до 16:30 часа на 27-29 февруари, а на 1 март от 10:00 до 15:30 часа.
Заповядайте !


160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА
ГЕНЕРАЛ ОТ ПЕХОТАТА СТИЛИЯН КОВАЧЕВ –
„ЧОВЕКЪТ, ЛИЧНОСТТА, ВОЕНАЧАЛНИКЪТ”

26.02.2020 г.
Автор: Музей на бойната слава

Генерал от пехотата Стилиян Ковачев е роден на 26 февруари 1860г. в гр.Ямбол. След този ден в непокорната махала Каргон, скромната къща на трудолюбивия ямболски майстор-железар Георги Ковача и съпругата му Димитринка се изпълва с благословия и рожбите им – Димитър, Панайот, Александър и Стефана, които огласят домът им с радостта и детска глъч.

Най-големият син Стилиян наследява от баща си огромната физическа сила и необичайно здравите му ръце. Никой не е подозирал, че той ще е бъдещ български военачалник, генерал от пехотата, гордост за своя роден град Ямбол и на България.
В родния си град Ямбол той  получава първоначалното си образование в училището на даскал Атанас Кожухаров, след което любознателният младеж продължава да се учи в гр.Сливен при известния даскал Димитраки Хаджииванов. Заедно с приятеля си Васил Хаджижеков, решават да заминат за Русия, за да продължат образованието си. Но по пътя ги нападат черкези – Васил е убит, а Стилиян успява да избяга, спасява се по чудо и се връща в Ямбол.

Ескалацията на революционния подем увлича 16-годишния младеж и със своите организационни качества той се налага като помощник на Георги Дражев председател на Ямболския революционен комитет. Юношата става негов доверен човек - разнася писма и предава нареждания до дейците в града и околните села. След разгрома на Априлското въстание Стилиян успява да се укрие от турските власти.
След Освобождението Стилиян Ковачев горещо желае да продължи образованието си. Баща му е против, защото иска неговият син да наследи занаята му, но майка му Димитринка настоява синът и да учи и тайно мечтае да го види учител. Изправен пред молбите на съпругата и сина си, бащата, макар и с неохота отстъпва.
Стилиян Ковачев напуска Ямбол  и се отправя към Пловдив. Постъпва в „Команда на волноопределящите се”, чиято основна задача е да подготви офицерски кадри за младата българска войска. През ноември 1878г. „Команда на волноопределящите се” се премества в София и влиза в състава на новооткритото Военно училище. След полагане на изпит Стилиян Ковачев е зачислен в старшия клас на училището, където се сближава със своя съвипускник Кирил Ботев – брат на Христо Ботев – и тяхната дружба продължава до края на живота им. На 10 май 1879 г. е произведен Първият випуск на Военно училище в състав 165 души, сред които и Стилиян Ковачев, който е произведен в звание подпоручик и става първият офицер от Ямбол.
Назначен за взводен командир в Учебния батальон на гарнизона в Пловдив. Като човек с военна подготовка преценява, че силите на източнорумелийската милиция са недостатъчни. Ето защо се включва активно в дейността на гимнастическите дружества в Източна Румелия.
Стилиян Ковачев полага големи грижи не само за военната, но и общообразователната подготовка на подчинените си. И по-късно, като генерал, той се отнася към войника преди всичко като към бранител на отечеството, който трябва да се уважава. От всеки набори си избира по няколко неграмотни войника, които ги учи да четат и пишат. Ограмотява много младежи, които стават предани и дисциплинирани воини.
Военните способности на Ковачев привличат вниманието на руските инструктори, които го подтикват да замине за Русия. Междувременно той продължава да изучава руски език и се увлича от математическите науки. В началото на 1882г. (вече поручик) без колебание се явява на конкурсен изпит за Николаевско военноинженерно училище, спечелва го и заминава за Петербург. В края на 1883г. след тежко заболяване се връща в България, но с обогатени знания.

През Сръбско-българската война (1885г.) командва 3-а пехотна хасковска дружина в боевете при Сливница, Цариброд и Пирот. През следващите години е началник на Канцеларията на Военното министерство (1886-1894г.), командир на 9-и и 12-и пехотен полк, на 5-а пехотна бригада, на 4-а (1905-1909г.) и 2-ра пехотна дивизия (1909-1912г.). В Балканската война (1912-1913г.) поема командването на Родопския отряд, с който освобождава Средните и Западните Родопи, навлиза в Беломорска Тракия и съдейства на настъпващия към Гюмюрджина Кърджалийски отряд.
На 15 декември 1912 г. е назначен за командващ 4-а армия, чийто войски водят тежки отбранителни боеве в района на Булаир и Шаркьой за ликвидиране на морския десант и спиране на противниковото настъпление (януари-февруари 1913). От 1 юни до 28 юни 1913 г. заема длъжността министър на войната и настоява да бъдат прекратени военните действия. Поради неразбирателство с правителството е отстранен от кабинета и командването. След Междусъюзническата война (1913г.) преминава в запаса (15 август 1913г.). По време на Първата световна война (1915-1918г.) е мобилизиран и служи в щаба на 2-ра пехотна дивизия (1915-1916г.) и като началник на Главно тилово управление на Действащата армия (1916-1918г.). В хода на войната е повишен в чин генерал-лейтенант (август 1917г.).
След демобилизацията се занимава с обществена и публицистична дейност. Издава книгите „Паметна пионерна книжка”, „Крепостна фортификация” и съдържащите по три части „военни съобщения” и „Строително изкуство”.
На 6 май 1936г.,  лично Негово Величество цар Борис III връчва на запасния  генерал най-високия орден „Св.Александър” I степен и го произвежда в звание генерал пехотата. Награждаван и с други ордени и медали, като военен орден „За храброст” - ІІІ ст. 2 кл. и ІV ст. 2 кл.

Генерал Стилиян Ковачев е  избран за председател на Ямболското културно-просветно дружество „Тунджа” в София, която поддържа най-преки контакти и връзки с обществеността на град Ямбол. Той е инициатор  и организатор на редица крупни обществено-културни мероприятия, като проведените през май 1936г. дни на Ямбол в София, посетени от 15 000 души.
Жизнения му път завършва на 11 юли 1939г., малко преди срещата му с неговият приятел генерал Андрей Блъсков пред хотел „България” в София, оставяйки име на доблестен и талантлив военачалник, голям и заслужил българин.
Заслугите на генерал Ковачев са признати с извисената всенародната почит. Избран за почетен гражданин на градовете - Ямбол, Банско, Гоце Делчев, неговото име носят улици в градовете – Ямбол (к-в Каргон, където е била родната му къща), София (к-в Драгалевци) и Разлог. През март 1943г. при откриването на жп линията Якоруда – Разлог, жп гара „Изток” е преименувана на „Генерал Ковачев”  по искане на населението. Доказателство за признателността към генерал от пехотата Стилиян Ковачев са и издигнатите паметници  в градовете Гоце Делчев и  Раковски.

Генерал от пехотата Стилиян Ковачев е син на онова паметно време на Възрожденската епоха. Човек, който е трудолюбив, родолюбив, обичащ  и имащ смелостта и доблестта да казва истината в очите. Личността му има усет за големите национални вълнения. Военачалникът записвал със златни букви името си при безсмъртните герои-войни, напълно заслужено, защото такива военачалници, които умеят наистина да побеждават, твърде рядко се раждат.


РАБОТНО ВРЕМЕ НА
„МУЗЕЙ НА БОЙНАТА СЛАВА” – ГР. ЯМБОЛ
ПО КОЛЕДНИТЕ И НОВОГОДИШНИ ПРАЗНИЦИ

19.12.2019 г.
Автор: Музей на бойната слава

От 22 декември 2019 г. до 1 януари 2020 г. включително, във връзка с извършване на годишна профилактика, няма да приема посетители, които могат да заповядат на 2 януари 2020 година.

Музейната колегия Ви пожелава да сте здрави, весели, засмени и от Бог благословени!

Светли Коледни и Новогодишни празници!


<< | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | >>

ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ: